Как «Израел» воюва против палестинската вдовица…

4 януари 2019

как израел воюваБудур Юсеф Хассан –

 

Стрелките на часовника показват няколко минути след полунощ, когато стотици «израелски» окупационни войници са пристъпили към щурм на лагера за бежанци ал-Амари. Те са дошли, за да сравнят със земята дома на Лятифа Абу Хумайд – вдовица, която вече е над 70.

Лятифа е очаквала рейда на окупационните командоси. Предишните дни на нея са ѝ заповядали да напусне дома си в течение на едно денонощие.

Но тя е решила да остане. Младежите от този лагер, разположен южно от Рамаллах на окупирания  Западен  бряг, се е присъединила към нея.

«Израелските» ВС са нахлули и са започнали да пребиват събралите се в нейния дом хора, хвърлили са няколко шумови гранати, пуснали са сълзотворен газ, а след това са измъкнали Лятифа и всички останали на улицата.  Много съседи на Лятифа са били пребити…

«В началото ни държаха на футболно игрище, при този лют студ, – разказва 64-годишната Найма Файиз, съседка на семейство Абу Хумайд. – Сред задържаните е било пълно с деца…»

Описваният «израелски» рейд в лагера Ал-Амари в средата на месец декември е провокирал многочасови стълкновения  с местната младеж. Това не е било сражение, а и не е могло да бъде сражение между равни. Армията е нападнала вдовицата. В ръцете на нахълталите негодници е имало съвременно оръжие; а в ръцете на младите палестинци – камъни и няколко бутилки със запалителна смес. Малкия лагер за бежанци е противостоял на «Израел» – «държава», ползваща се с подкрепата на САЩ и други могъщи държави.

В 5:30  «израелските» войски са взривили дома на Лятифа с помощта на динамит. Нейният дом се е намирал в периметъра на четириетажно здание; четири часа след това ционистите са взривили  и това здание.

 

«Пълноценна операция»

Жилището на Найма Файиз е получило повреждане по време на втория взрив. Пострадали са домовете и на другите съседи.

«Не помня подобен рейд от времето на “израелските” нахлувания при Втората Интифада, – казва жител от лагера Тамер Хаммад. – Приличаше на планирана широкомащабна военна операция, а не просто да се разруши дома».

Тактиката на наказателните събаряния на домове е вече система на ционистките палачи. Тази тактика представлява колективно наказание, когато цялото семейство е подложено на наказание заради предполагаемо участие на един от неговите членове в съпротивата.

«Израел» е спрял за кратко тази практика в 2005 година, обаче тя е била възобновена при дясното правителство на Нетаняху десет години по-късно – съгласно официалната версия, в качеството на отговор на палестинското въстание, започнало в октомври 2015 година.

«Трудно е да се разбере, защо те са изпратили толкова много войници,  – разсъждава Юсиф Абу Хумайд, един от синовете на Лятифа. – Възможно е, евреите да са очаквали, че ще има сериозна съпротива, или, може би, всичко това е направено заради повишаване на популярността на Нетаняху  сред бесния десен конгломерат. Впрочем, цял „Израел“ днес – е твърд радикален лагер».

Това, как е било изпълнено събарянето на дома на Лятифа в Ал-Амари, излиза извън рамките на «обикновеното» наказание. Прилича на това, че  «израелските» ВС са се стремили да превърнат  наказанието в публично аутодафе.  Гледайте, евреи, колко силен е „Бабуин“, как смело ви защитава! Дайте за него гласа си още веднъж, и няма да съжалявате!

 

Непокорност

«Ако те искат да ме сломят с помощта на това събаряне, то, значи, изобщо нищо не им е известно за мен и моето семейство», – казва Лятифа, известна също така с прозвището Умм Нассер. «Израел» по-рано вече е разрушавал нейното жилище в 1991 и 2003 г.

«Това е трето наказателно събаряне на моя дом, – е добавила жената. – И всеки път, когато те постъпват така, нашата решимост да се сдобием с освобождението на Палестина расте и се укрепва».

Синът на Лятифа, Ислям е обвиняван в това, че е хвърлил парче мрамор от покрива – и така е причинил смъртни наранявания на войник – по време на  «израелския» рейд преди няколко месеца. Той е задържан в «израелския» военен затвор «Офер» в Западния  бряг. На Лятифа се е отдало да го посети само веднъж, откакто е арестуван през месец юни.

«“Циона” се опитва да покаже Ислям като агресор, – е казала една жителка на Ал-Амари. – Но той е  защитавал своя лагер, своя народ. Агресори – са ционистката войска, която постоянно нахлува в лагера и ни тероризира. А ние, какво, трябва да се радваме на тези рейдове, ли?»

В занданите гният още четирима члена на семейството на Абу Хумайд: те са били осъдени по обвинения, свързани с участие в акции на самопожертвования.  Джихад, едно от 12 деца на Лятифа, синовете на циона“ държат без съд и следствие – тази практика се нарича «административно задържане».

Всеки път, когато на Лятифа се отдава да поговори със своите синове –затворници, тя се старае да ги ободри. Палестинката си спомня, как веднъж е навестила  Нассер: «Аз му казах, да остане непокорен, такъв, какъвто съм го отгледала. Когато избираш пътя на Палестина, не трябва да се обръщаш назад ».

 

Свидетелят

Върху Лятифа е паднала болката от загубата на дете. Нейният син Абд ал-Муним е бил убит от «израелските» войски през 1994 година. Бил е обвинен в ликвидация на агент от «израелското» разузнаване в резултат от засада. Абд ал-Муним е бил офицер от «Бригадите Кассам».

След убийството на Абд ал-Муним «Израел» е издал заповед за конфискация на земята, върху която е бил построен дома на семейство Абу Хумайд.

Сега около съборения дом на Лятифа в Ал-Амари е издигната малка протестна шатра. Много от посетителите на шатрата са се намирали зад решетките заедно с нейните синове.

 

Лятифа произхожда от селището Абу Шуша, разположено около град Рамла в историческа Палестина. Тя е била младенец, когато новообразувания «Израел» е извършил през 1948 година етническа чистка в Палестина –  Накба. Голяма част от живота си палестинката е прекарала в лагера Ал-Амари:

«Тук израснаха моите деца. В този дом аз преживях най-щастливите и най-трудните мигове. Тук протече нашия с мъжа ми общ живот. Аз наново изградих дом след като ционистите го събориха. Той стои твърдо в мен. Тук работата не е в стените и покрива, а в спомените».

Нейният син Наджи има идея за това, как да се постъпи със съборения дом. Той счита, че първият етаж – сериозно повреден, но не напълно унищожен – трябва да се превърне в музей:

«Ние ще го възстановим и ще го превърнем в музей – в памет на съпротивата на нашето семейство и лагера Ал-Амари. За съжаление, мама повече няма да може да живее тук. Но нейният дом ще продължи да остава свидетел на нашата твърдост и “израелското” угнетяване».