Хуманитарната помощ е изцяло политизирана, просто не е в полза на палестинците.

4 януари 2019

humanitarnata pomo]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От Рамона Уади

 

В хуманитарния план за палестинците на окупираните територии за 2019 г. ще бъдат отпуснати 350 млн. долара за помощ, според министъра на социалното развитие на Рамаллах Ибрахим Аш-Шаир и пратеника на ООН Джейми Макголдрик. Хората от Палестина остават лишени от своите законни човешки и граждански права, за да запазят наложения статут на почти пълна зависимост от помощи.

Въпреки десетилетията на хуманитарна помощ, започнала през 1948 г., палестинците все още не са се възстановили от незабавното лишаване от основни потребности, предизвикани от Катастрофата Накба. Този парадокс би могъл да бъде решен, ако техните права бяха изпълнени с еднакъв ентусиазъм. Всъщност, ако правата на човека са наистина универсални, къде е международната пречка, която възпрепятства те да се превърнат в реалност за палестинците?

Правата на човека, изглежда, са официални възможности за личен напредък в ООН. Не е ли това средство за политизиране на хуманитарната помощ? Според Информационна Агенция МААН, Aш-Шаир „потвърди опасността от политизиране на хуманитарната помощ, защото това би подкопало и заплашило човешките права.“

Контекстът на изявлението беше дефицита във финансирането, който произтича от политическата мотивация на макиавелизма, която е в ущърб на палестинците.

Уместно е поне да се признае, че хуманитарната помощ се управлява от политически участници. Вече не може да се говори за деполитизиране на хуманитарната помощ поради простия факт, че такова изискване се очаква само от палестинците.

Ако колониалната политика определи палестинската лишаване от свобода – тоест, ако ООН се оказа съучастник в процеса и сега определя параметрите, в които ще се администрира хуманитарна помощ – защо палестинците не трябва да политизират положението си в контекста на помощта? Премахването на политическите права на палестинците за целите на хуманитарната помощ налага включването на такива права.

Хуманитарната помощ вече не отговаря на временната нужда на палестинците. Независимо от това, агенциите и служителите на ООН продължават да разясняват тази мъртва теория, в резултат на което нито една финансова помощ никога няма да компенсира вечния цикъл от нарушения на правата на човека, причинени на населението от политически решения, взети от други.

По време на стартирането на хуманитарния план Макголдрик заяви, че 77% от средствата са необходими за Ивицата Газа, „поради огромния брой палестински жертви по време на демонстрациите” в анклава.

Ако беше заявено конкретно, че тези „палестински жертви” всъщност са жертви на колониалното насилие от Израел по номиналната граница на Газа поради политически ангажираното им участие в протестите на Великия Марш на Завръщането, то разказът за помощта внезапно ще се промени поради признаването на Политическите права на палестинците.

Това, което правителствата и международните институции очакват от палестинците, е станало възможно само чрез отстраняването на хората от собствените им разкази и категоризирането им като население, измъчвано от нуждите. Крайният резултат е, че същите институции, които подкрепят Израел, са единствено отговорни за предоставянето на хуманитарна помощ за палестинците.

Удобно е само на тези органи хуманитарната помощ да не е политизирана. По този начин политическите усилия на донорите могат да бъдат отделени от сътрудничеството им при нарушаване на правата на човека, докато палестинците завършват цикъла, като чакат изтичане на облекчения от институциите, управляващи тяхното отсъствие от политическата сцена.

Освен това ООН все още настоява, че връщането на Палестинската автономна власт в Газа ще бъде панацея за „тази катастрофална хуманитарна ситуация“ в анклава. Като се има предвид, че Палестинската власт изостри хуманитарните условия в Газа, като наложи свои собствени санкции по изцяло политически причини да принуди Хамас да отстъпи контрола. И какво би означавало действително нейното хипотетично връщане за палестинския народ?

Няма ли да има реваншистка чистка в Газа, която би довела до необходимостта от още повече хуманитарна помощ като компенсация за загубата на правото на политическо представителство? Хуманитарната помощ е откровено политизирана, без значение как го гледате, просто не в полза на получателите в този случай, хората от окупираната Палестина.