Ами ако Израел анексира Западния бряг?

28 юни 2019

ами акоОт Рамзи Баруд –

Призивите за анексиране на окупирания Западен бряг набират скорост и в Тел Авив, и във Вашингтон. Но Израел и неговите американски съюзници трябва да внимават какво искат. Анексирането на окупираните палестински територии само ще засили сегашното преосмисляне на палестинската стратегия, за разлика от решаването на проблемите, предизвикани от Израел. Окуражени от решението на администрацията на Доналд Тръмп да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, израелските правителствени служители смятат, че сега е време за анексиране на Западния бряг. Всъщност, „няма по-добро време от сега“ беше точната фраза, използвана от бившия израелски министър на правосъдието, Aйелет Шакед, тъй като тя насърчава анексирането при неотдавнашна конференция в Ню Йорк. Разбира се, това е изборният сезон в Израел отново, тъй като израелският премиер, Бенямин Нетаняху не успя да сформира правителство след последните избори през април. По време на такива политически кампании се случва толкова много сътресения, тъй като кандидатите говорят трудно в името на „сигурността“, борбата с тероризма и т.н. Но коментарите на Шакед не могат да бъдат отхвърлени като краткотрайни избори. Те представляват много повече, ако бъдат разбрани в по-широкия политически контекст.

Всъщност, откакто Тръмп дойде в Белия дом, Израел никога – и искам да кажа, ама никога – не се е чувствал толкова комфортно. Сякаш най-радикалният дневен ред на дясното правителство стана списък с желания на съюзниците на Израел във Вашингтон. Този списък включва признаването от страна на САЩ на незаконното анексиране на Израел на окупирания палестински Източен Ерусалим, на окупираните сирийски Голански възвишения и на отхвърлянето на палестинските бежанци.

Но това не е всичко. Изявления, направени от влиятелни американски служители, показват първоначален интерес към откровено анексиране на Окупирания Западен бряг или поне голяма част от него. Последният от тези разговори бе направен от посланика на САЩ в Израел Дейвид Фридман.

„Израел има право да запази някаква част… от Западния бряг,“ Фридман каза в интервю, цитирано в New York Times, на 8 юни.

Фридман е дълбоко въвлечен в така наречената сделка на века, политическият гамбит се защитава най-вече от най-висшия съветник на Тръмп и зет Джеърд Кушнер. Очевидната идея на тази „сделка“ е да се отхвърлят основните искания на палестинците, като същевременно се успокоява Израел относно търсенето на демографско мнозинство и загриженост за „сигурността“.

Други американски служители, които подкрепят усилията на Вашингтон от името на Израел, са специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Джейсън Грийнблат и бившият посланик на САЩ в ООН Ники Хейли. В неотдавнашно интервю с израелския десен вестник “ Израел Хайом“ , Хейли каза , че израелското правителство „не трябва да се тревожи“ относно все още неразкритите подробности за сделката на века.

Знаейки връзката на Хейли  – и наглата отбрана на – Израел в ООН, не би трябвало да е твърде трудно да разберем финото и очевидно значение на думите й.

Ето защо призивът на Шакед за анексиране на Западния бряг не може да бъде отхвърлен като типичен разговор за изборния сезон.

Но може ли Израел да приложи Западния бряг?

На практика, да, може. Вярно е, че това би било грубо нарушение на международното право, но такова понятие никога не е дразнило Израел, нито е спряло от анексирането на палестински или арабски територии. Например, през 1980 и 1981 г. той окупира Източен Ерусалим и Голанските възвишения. Освен това политическото настроение в Израел е все по-възприемчиво към подобна стъпка. Проучване, проведено от израелския вестник “ Аарец “ през март миналата година, показа, че 42% от израелците се съгласяват с анексията на Западния бряг. Очаква се този брой да нарасне през следващите месеци, докато Израел продължава да се движи надясно. Важно е също да се отбележи, че вече са предприети няколко стъпки в тази посока, включително решението на израелския Кнесет да приложи същите граждански закони към незаконните еврейски заселници-колонисти в Западния бряг, както и към тези, които живеят в Израел. Но там Израел е изправен пред най-голямата си дилема. Според съвместно проучване, проведено от университета в Тел Авив и Палестинския център за изследване на политиката и изследванията през август 2018 г., над 50% от палестинците осъзнават, че така нареченото решение за две държави вече не е устойчиво. Освен това все по-голям брой палестинци също вярват, че съвместното съществуване в една единствена държава, където израелски евреи и палестински араби (мюсюлмани и християни) живеят един до друг, е единствената възможна формула за по-добро бъдеще. Дихотомията за израелските официални лица, които се стремят да запазят еврейското демографско мнозинство и маргинализацията на палестинските права, е, че те вече нямат добри възможности. Първо, те разбират, че неопределената окупация на палестинските територии не може да бъде поддържана. Продължаващата палестинска съпротива у дома и възхода на движението за бойкот, ликвидиране и санкции в чужбина предизвиква политическата легитимност на Израел по света. Второ, те също трябва да са наясно с факта, че от гледна точка на израелските еврейски лидери, анексирането на Западния бряг, заедно с милиони палестинци, ще умножи многото „демографска заплаха“, за която те се боят от много години. Трето, етническото прочистване на цели палестински общности – така наречената „трансферна“ възможност – както Израел направи след основаването си през 1948 г. и отново през 1967 г. вече не е възможно. Нито пък арабските страни ще отворят границите си за удобния геноцид на Израел, нито пък ще напуснат палестинците, колкото и висока да е цената. Фактът, че жителите на Газа са останали, въпреки годините на обсада и брутални войни, е пример за това. Отделно от политическото разбиране, израелските лидери разбират, че вече не са на мястото на водача и въпреки военните и политическите си предимства пред палестинците, става ясно, че огневата мощ и сляпата подкрепа на Вашингтон вече не са достатъчни за определяне на бъдещето на палестинския народ. Също така е ясно, че палестинският народ не е и никога не е бил пасивен участник в собствената си съдба. Ако Израел запази своята 52-годишна окупация, палестинците ще продължат да се съпротивляват. Това съпротивление няма да бъде отслабено от всяко решение за присъединяване на Западния бряг, частично или изцяло, по същия начин, по който палестинската съпротива в Ерусалим не е преустановена от незаконното му анексиране от Тел Авив преди четири десетилетия.

И накрая, незаконното анексиране на Западния бряг може само да допринесе за необратимото осъзнаване сред палестинците, че тяхната борба за свобода, човешки права, справедливост и равенство може да се обслужва по-добре чрез борба за граждански права в рамките на една единствена демократична държава.

В сляпата си арогантност, Шакед и десният й тип само ускоряват смъртта на Израел като етническа, расистка държава, като същевременно отварят сцената за по-добри възможности от вечното насилие и апартейда.