Възраждане на ООП – най-добрия отговор на Палестина срещу «сделката на века»

19 юли 2019

възражданеОт Рамзи Баруд –

 

Палестинските фракции (ФАТХ, ХАМАС и др.) не трябва да се ограничават с обикновен отказ от т.н. «сделка на века», натрапвана от администрацията на Тръмп: те следва да се възползват от своето съпротивление на новия американско-«израелския» заговор като възможност за обединение.

Промъкналите се в пресата подробности около прословутата «сделка на века» потвърждават най-лошите опасения на палестинците: «сделката» представлява не друго, а пълно и безусловно съгласие с американците и с ултра-дясната менталност, която управлява «Израел» в продължение на повече от десет години.

По данни на еврейския вестник «Исраел Хайом», демилитаризирана държава под названието «Нова Палестина» ще се основава върху фрагментите от територията на  Западния  бряг, докато в същото време като незаконните ционистки  заселнически колонии  перманентно ще влезе в състава на «Израел». Ако палестинците се откажат от изпълнението на волята на Вашингтон, те, както се съобщава, ще накажат, подлагайки на икономическа и политическа изолация.

Разбира се, на никакъв мир тук и не мирише, «сделката» – това е чиста проба заплашване и наглост. От друга страна, днешната ситуация не се отличава особено от предшестващите рундове «миротворчество», където Вашингтон винаги е заемал страната на «Израел», защитавайки го от всяка отговорност, и във всичко непременно обвинявал палестинците. Белият дом винаги е подкрепял «израелските» войни против палестинците и никога да не си поставял своята щедра парична подкрепа на «Израел» в зависимост от евакуацията на незаконните  еврейски заселнически колонии.

Разликата на «мирния процес» под егидата на САЩ от предишните години с днешната «сделка на века» лежат върху плоскостта на стила и тактиката; по същество и съдържание подхода остава неизменим.

Без съмнение, тази «сделка», представяна от съветника и „професионален зет“ на Тръмп  Джаред Кушнер, я очаква провал. Тя не само не носи мир (не в това е нейното назначение), но, по-скоро, ще бъде отхвърлена от самия «Израел». Новото правителство на «Израел» така или иначе се формира на база ултрадесни и религиозни партии. В новия ционистки лексикон не е политически коректно даже да се обсъжда възможност за Палестинска държава, а да не говорим, че трябва съгласие за нейното създаване.

Въпреки това, Нетаняху, по-скоро, ще чака, кога палестинците ще отхвърлят «сделката» – както, впрочем, и следва да постъпят. Нататък, с помощта на произраелските крупни западни СМИ възниква нов дискурс, обвиняващ палестинците „в  още една изпусната възможност за мир“  и едновременно във всички такива оправдаващи «Израел». Този алгоритъм ни е добре познат: ние го наблюдаваме в случая «Кемп-Дейвид -2» с Бил Клинтън през 2000 година и «Пътната карта за мир» на Джордж Буш през 2003-та.

Всички палестинци трябва да отхвърлят «сделката на века», както и всяка друга сделка, родена от политическия дискурс, в центъра на който не лежи въпроса за спазването на палестинските  права – права, потвърдени и гарантирани от международното право и признати в такова качество на всички държави в света, освен САЩ  и «Израел». Десетилетия на мошеническо американско «миротворчество» доказват, че  Вашингтон никога няма да изпълни взетата роля на «честен миротворец».

Но просто да се отхвърли и да се върнат към обичайното положение на нещата – не е правилно. Докато палестинският народ бива обединен от необходимостта да се съпротивлява на «израелската» окупация, да се бори с «израелския» апартейд и подлага «Израел» на международен натиск, докато, накрая, не отстъпи, палестинските  фракции – на първо място, ФАТХ и ХАМАС – уви, остават разделени.

«Сделката на века» им дава възможност, тъй като тези две движения отхвърлят сделката и еднакво възприемат всяко участие в нея на палестинците като акт на предателство.

Къде по-важно, впрочем, това, че предприетите от Вашингтон крачки за изолацията на ПА на дело способстват откриване на политическия диалог, който може накрая да доведе  до сериозно примирение между ФАТХ и ХАМАС.

На този стадий САЩ  и «Израел» няма повече с какво да натискат палестинците.

Но време в палестинците за създаване на нова политическа действителност е крайно малко. Стига «сделката на века» да бъде отхвърлена като пореден провален план на американците по принуждение на палестинците към капитулация, политическите карти в регионален и световен мащаб отново ще бъдат смесени, и палестинските фракции няма да могат да контролират изхода на това разбъркване.

Затова палестинските групи в родината и в диаспората е крайно важно да се стигне до палестински диалог, не само за формирането на правителство на националното единство в Рамаллах, но за възраждане на ООП в качеството на истинско представителство и демократичен орган, включващ всички палестински политически течения.

Само чрез възстановяване на ООП палестинците биха могли, най-накрая, да се върне до своята изходна задача по изработката на стратегия за национално освобождение, която не попада под властта на парите и влиянието на регионалните сили.

В исторически план «сделката на века» – това е още един зловещ опит на американците да превърнат ситуацията в Палестина като в средство за утвърждаване на собствено политическо господство в региона. «Сделката» е крайно важна за американската репутация, особено сред недоволните съюзници на САЩ в региона, чувстващи себе си отхвърлени в света на постепенно военно и политическо напускане на американците с Близкия  Изток.

Този нов фарс не трябва да се провежда за сметка на палестинците, а палестинците трябва да признаят и да се хванат за предоставената им сега уникална възможност. «Сделката на века» ще се провали, но усилията за постигането на палестинското единство могат, най-накрая, да се увенчаят с успех.