Международната общност е съучастник на Израел в изтезанията срещу палестинците.

3 октомври 2019

международнатаОт Рамона Уади

 

Мъченията, претърпени от палестинския затворник Самер Арабед в ръцете на разследващите от израелския Шин Бет, доказаха за пореден път, че забраната за такова отношение, заложена в Четвъртата Женевска конвенция, Римския статут и Конвенцията на ООН срещу изтезанията, е нещо повече от серия от референтни точки, използвани от правозащитни групи като напомняне на мъчителите.

Арабед беше преведен в болница Хадаса след интензивни изтезания, след като беше арестуван заради предполагаемото му участие в атентат през април. В изявление на Асоциацията за подкрепа на затворниците и правата на човека Aд-Дамир се споменава, че Израел призна, че е използвал „екстремни и изключителни техники при разпити, които всъщност представляват изтезания“.

Министерството на правосъдието на Израел обяви разследване, за да реши дали да се образува наказателно производство срещу служители на Шин Бет. Измъчването на Aрабед доведе до счупени ребра и загуба на съзнание. Сега положението му е живото-застрашаващо и той е на командно дишане за поддържане на живота. Семейството и адвокатът му бяха уведомени със закъснение за преместването му от затвора в болница.

Миналия юли палестинският затворник Насер Такатка почина след изтезания и разпити в ръцете на Шин Бет. Свидетелствата на бивши палестински затворници свидетелстват за факта, че изтезанията се използват систематично от израелските палачи. През 2013 г. Арафат Джарадат умира от изтезания, докато е задържан в затвора Мегидо.

През ноември 2018 г. Върховният съд на Израел се произнесе в полза на изтезанията, ако палестинският задържан е член на „определена терористична организация“, участваща във въоръжена съпротива или ако няма други средства за получаване на информация. Ако Израел си е създал такъв имунитет, как се очаква постоянното позоваване на международните закони и конвенции да е достатъчно, за да спре изтезанията над палестинските затворници?

Излагайки спецификата на забраната на изтезанията, международната общност се отказа от отговорност, за да направи човешките права изгодни за извършителите и лабиринт от задънена улица за жертвите. Между тези полярности организациите за защита на човешките права си поставиха задача да спазват принципите вместо правителствата, но техният ограничен потенциал или, в някои случаи, частичен дневен ред, не успяха да приложат нито една жизнеспособна система на правосъдие.

Израел е добре запознат с този дисонанс и използва липсата на отговорност, за да манипулира това, което представлява приемливо средство за тактика на разпит. Пълната маргинализация на палестинците от международната общност, що се отнася до техните права, улесни постоянното нормализиране на изтезанията в Израел, при пълно нарушение на международното право, без колективно осъждане. Резултатът е постоянен разрив между разпространението на информация и вида на законната защита, която би предоставила на палестинските затворници шанс за справедливост. Правозащитни организации като Aд-Дамир са принудени на несъзнателно сътрудничество с дипломацията, преминавайки в безкрайни и повтарящи се цикли, за да повишат осведомеността, което е намерението на международната общност на първо място, когато не е успяла да поддържа отчетността.

Призоваването за освобождаване на Aрабед няма да бъде край на хищническото насилие на Израел. Това е превантивна стъпка срещу по-нататъшни изтезания, но зад тази история има няколко други, които избягаха от малкото медийно внимание, което катапултира имената на жертвите, макар и за кратко, в заглавията. Единствено Aд-Дамир не може да постигне справедливост за палестинските затворници. Най-малкото трябва да има колективен глобален подход, за да се разкрие съучастието на международната общност в изтезанията и нейната измамна програма за правата на човека.

 

Вашият коментар