Ерусалим: наливане на масло в огъня.

12 декември 2019

горивоОт Ахмад Абу Зухри

 

Израел практикува организирания си тероризъм срещу град Ерусалим и повиши нивото на престъпленията и нападенията, за да наложи нова реалност, която би могла да бъде прелюдия за тласкането на жителите на Ерусалим насилствено да напуснат Светия град. Тези повтарящи се атаки срещу гражданите, земята им, имотите им, поминъкът им, техните свещени права и устойчивост, не спират нито за миг.

Политиката на колективно наказание, приета от Израел, и систематичните й кампании за злоупотреби, засягат хората, дърветата и камъните. Освен това ежедневно се провеждат десетки арести в Ерусалим, както и нощните нападения, които не щадят жени и деца, непрекъснатото прогонване на всички активисти и тези, разположени в джамията Ал-Акса. Израел също е съборил сгради под предлог за липса на разрешителни, завзел е домовете на арабите в Ерусалим и е потиснал всички дейности в Ерусалим и джамията Ал-Акса.

Всеки път, когато арабите в Ерусалим биват, нападнати и безмилостно потискани, окупацията не се въздържа от използване на палки, отровни газови бомби, гумени куршуми или звукови бомби. Те се хвалят с престъпленията си, докато директно разстрелват младежите в Ерусалим, за да ги изкоренят. Те убиват жените активисти  под фалшиви предлози за сигурност, за да тероризират арабите Ерусалим и разпространяват страх в сърцата им.

Това варварство и ответни политики на окупацията засяга и училищата и пречи на учениците да имат достъп до тях. Тези ученици са били тероризирани и сплашвани по начин, който нарушава всички международни договори и спогодби, които гарантират правото на образование и безопасен достъп на децата до техните образователни институции. Бариерите, ограниченията на свободата на движение и контролирането на това кой влиза в джамията Ал-Акса, ясно демонстрира, че окупацията продължава своя расистки и експанзионистичен план, целящ да наложи временното и пространствено разделение като истински факт .

Окупацията се оправдава под предлог за „тероризъм“ при затваряне на културни, социални и образователни институции в Ерусалим. Въпросът дори достигна нивото на забрана на всички институции, свързани с Палестинската администрация (ПА), да работят в Ерусалим. Следователно хората виждат само окупационните власти и не виждат присъствието на други партии, които извършват своята работа. Окупацията си е окупация. Кога ще се събудим и ще разберем, че окупацията не прави разлика между нас палестинците? Въпросът изисква да имаме единна и неразделна национална позиция и да обединим усилията си в противопоставянето на окупацията.

Освен това мюсюлманите и християните са мишена на оръжия, насочени към гърдите им всеки момент. Окупацията иска да изкорени нашите позиции, да потисне идеите ни, да унищожи всички фактори за непоколебимост и да изпразни града от националния и политическия му статус. От експулсирането на ерусалимските парламентаристи, до ареста на шейха Райд Салах и забраната на президента на Палестинската национална християнска коалиция Димитри Дилиани да влиза в Стария град на Ерусалим.

Тази ционистка престъпност не идва от нищото и не е внезапна, тя е отражение на разпуснатостта на официалните палестински позиции, представени в действията на ПА, и на неспособността й да играе отговорна и ефективна роля за случващото се в Ерусалим. Вярно е, че тук и там има осъждащи позиции и местни движения, но те не изпълняват целта, изисквана от национално ниво. Междувременно ПА поддържа срещи и контакт с окупацията, потиска популярните движения, предотвратява съпротивата да изрази мненията си и ограничава дейността им на Западния бряг, макар това да дисциплинира окупацията и да й позволява да възвърне здравия си разум, след като го е загубил.

Въпросът също не беше свързан с арабската и ислямската позиция, която остана във формалната рамка, от конференции, семинари, симпозиуми, срещи и изявления – нито една от тях не беше въведена в сила. Арабските опции също са достатъчни да спрат настоящото влошаване и да попречат на Израел да продължи престъпленията си, придружени от американско високомерие и предубедеността на администрацията на Тръмп в полза на окупацията. Последните действия на американската администрация мотивираха окупацията, като преместиха посолството си в Ерусалим и признаха Ерусалим за обединена столица на Израел.

Президентът Тръмп дори изрази гордост от историческото си решение, когато призна Ерусалим за столица на Израел, в речта си пред Американския еврейски комитет по обществени въпроси (AIPAC), считайки, че това е едно от най-добрите му постижения през неговия мандат. Това става въпреки предупрежденията, които той получава от различни президенти и крале, опасявайки се от реакциите, обхващащи целия арабски и ислямски свят.

Тези последователни събития в град Йерусалим и вътре в джамията Ал-Акса са един от най-важните фактори, предизвикващи напрежение в палестинските територии и настояват към пренасочване на компаса на конфронтация. Експлозията може да се случи от сърцето на джамията Ал-Акса, тъй като ситуацията е непоносима и Ерусалим е обичан от милиони, а без него кръвта ще се пролее и животът ще бъде жертван. Врагът не трябва да бъде залъгван от сегашното спокойствие.

Врагът трябва да преразгледа добре своите изчисления, тъй като искрата на конфронтация и ураганът на народната и въоръжена Интифада ще помете всички области. Бригадите на Ал-Касам обобщи това в туитър, който заплашваше окупацията и се закле да накара врага да плати. Тази искра показва, че ситуацията е достигнала нов етап на ескалация, цената на която врагът не може да понесе, и ще моли медиаторите да успокоят ситуацията.