Свобода за Джонатан Полак сега!

21 януари 2020

свободенОт Аса Уайнстенли –

Още в средата на двайсетте години заминах за Палестина, за да стана активист за солидарност. Доброволно участвах в Международното движение за солидарност (МДС) – група, която участваше в ненасилствени палестински протести на Западния бряг и в Ивицата Газа. Кратко казано, прекарах най-добрата част от две години в Западния бряг, когато палестинците живееха при израелския окупационен режим. Имах късмета, че успях да пътувам из Западния бряг, срещайки се с много палестинци. Всички те бяха обединени в своята ненавист към израелската военна диктатура, диктувайки дори най-ценните аспекти на живота им. Подобно на много други доброволци, бях свидетел на ужасите за това, което израелската окупация налага на палестинците: насилието, расизмът, общата несправедливост. Международното движение за солидарност (МДС)  винаги се нуждаеше от хора, които да пишат и редактират доклади и прес-съобщения относно своите действия за солидарност. По-краткосрочните доброволци, често пребиваваха в страната само в продължение на две или три седмици, и затова биха искали да прекарат времето си в демонстрации, да се срещат с палестинци, вместо да бъдат ограничени до мръсния малък офис апартамент на Международното движение за солидарност (МДС)  в Рамаллах. Така че по-често се оказвах в този офис да пиша доклади за видяното от уебсайта на Международното движение за солидарност (МДС) или да редактирам и публикувам докладите на други доброволци. Започнах да осъзнавам, че съм далеч по-добър писател и редактор, отколкото съм активист – и ето ме днес, пиша за Палестина и за лобито на Израел като моя професия. Въпреки че често оставах в офиса, особено през последния период от времето си в Палестина, но присъствах на много различни палестински протести срещу израелската окупация – стената на апартейда, заселническите колонии, среднощните арести и т.н. расизъм, насилие, потисничество. Едно от основните места на палестинската народна борба срещу окупацията по онова време бе Билин , западно от Рамаллах. Там всяка седмица малката селска общност ще се събира, след като джамията се изпразва за петъчни молитви и ще тръгва заедно в знак на протест към колективните земи на селото в близост. Близката израелска заселническа колония Модиин Илит се разраства бързо. А селските земи на Билин бяха конфискувани и унищожени, за да се изгради расистката „бариера на раздялата“ (по-точно – стената на апартейда), за да се пази тази колония само за евреи. За това протестираха селяните: основните им човешки и политически права. Всички израелски заселнически колонии в Западния бряг са незаконни съгласно международното право.  Четвъртата Женевска конвенция гласи, че на държавата окупаторка – в този случай Израел – е забранено прехвърлянето на част от населението в окупираните територии. Всъщност според тази конвенция заселническите колонии представляват военно престъпление. Протестите в Билин бяха част от по-широка вълна от мирни народни въстания в Палестина, започнала от 2002 г. и нататък, когато започна изграждането на расистката стена от Израел . На тези демонстрации винаги можете да разчитате на някои познати забележителности. Освен палестинците, които протестират срещу израелските окупационни войници, обикновено има малка група „интернационалисти“ – т.е. предимно бели активисти за солидарност от Европа и САЩ. Обикновено имаше и шепа израелски дисиденти, за да изразят активна солидарност с палестинците. И трите групи – палестинци, интернационалисти и израелски дисиденти, преживяха насилието на израелската окупация, тъй като войниците нападнаха ненасилствените протести с бухалки, сълзотворен газ, стоманени куршуми с гумено покритие и дори, понякога, използваха и истински боеприпаси. Палестинците бяха основните мишени на това насилие, а останалите страдахме от него далеч по-малко, поради расисткия характер на израелската армия. През всичките тези години и много пъти впоследствие сред израелците единственото лице, от което винаги можеш да зависиш, да се явиш на протести по Западния бряг, беше Джонатан Поллак. Млад антиакупационен активист от Яфа и част от малкото противници срещу стената , Джонатан беше вероятно единственият най-надежден човек, който се явяваше на тези протести, всяка седмица. Както лидерът на съпротивата на село Билин Мухаммед Хатиб обясни в статия тази седмица: „Джонатан е играл видна роля не само в Билин, но и в много други села в Палестина. Всеки млад човек, участвал в демонстрации на Западния бряг срещу колонизацията на Израел, го познава като Джонатан, защитник на правата на човека. Джонатан, който отказва да признае за нормална окупацията. Джонатан, защитникът на правата на животните. Джонатан, който отказва да бъде идентифициран по своето гражданство или религия, а само като свободен човек. “ Джонатан постави думите си в действие, а тялото си – на линия. Той е страдал изключително много в резултат на това, плащайки съвсем реална цена за своите хуманистични, антирасистки убеждения. Джонатан вероятно го вижда за най-голяма чест, че е бил третиран от израелските окупационни власти, почти като че ли самият той е палестинец. Той е бил обвинен с лъжливи обвинения и изфабрикувани дела на прокуратурата – и сега той лежи в израелския затвор по последните подобни фалшифицирани обвинения . Той бе вкаран в затвора преди , преди десетина години, за отказ да спре да протестира. Той беше осъден на три месеца затвор заради „престъплението“ на протеста срещу обсадата от Израел на Газа. „Ще отида в затвора с високо вдигната глава“, каза той по време на съдебния процес. И сега, говорейки отново от израелска тъмница, Джонатан все още призовава привилегированите израелски евреи да преминат линията и да се присъединят към палестинската борба срещу колониалното управление на Израел: „От десетилетия срещу режима се води открит бунт, осъществяван от палестинското движение за съпротива. Цената, платена от участващите в нея, е огромна. Еврейските граждани на Израел трябва да преминат и да вървят по техните стъпки. “ Че левицата във Великобритания почти напълно мълчи за тежкото положение на този смел затворник за човешки права – точно както те са за палестинските политически затворници в израелските подземия – показва какъв успех е израелската кампания за заглушаване на палестинската солидарност под нечестното прикритие на „борба с антисемитизма“. Свобода за Джонатан Полак сега!