Заплахата от премиера на Обединеното кралство за Палестина също е заплаха за свободата на словото.

23 януари 2020

свобода на слово

От Аса Уайнстенли –

Целият западен свят е изправен пред почти безпрецедентно посегателство върху свободата на словото – и Палестина е проблемът. В САЩ през последните няколко години, по настояване на израелското лоби, 28 държави вече приеха закони, насочени към движението за Бойкот, Дивестиции и Санкции (БДС), според американските групи за граждански права Palestine Legal. В западноевропейските страни също се наблюдават още по-тежки репресии на солидарността с палестинския народ – особено във Франция и Германия . Има опити за забрана на всичко това заедно или ефективно да се противопостави на официалната идеология на израелската държава – ционизма. През последните години за Израел и неговите привърженици движението на БДС се превърна в големия зъл шаман. Но БДС в действителност не е нищо повече от ръководеното от Палестина движение, изискващо някои от основните им човешки права. БДС призовава за прекратяване на военната окупация от Израел на Палестина, равни права за всички, които живеят между река Йордан и Средиземно море, и правото на връщане за всички палестински бежанци, Прогонени и със забрана за завръщане от историческата Палестина през 1948 г. Този обединяващ, тристранен подход, основан на правата, означава, че движението на БДС, от официалното си основаване през 2005 г., е единствената най-успешна стратегия за солидарност на ненасилствената палестинска съпротива в световен мащаб. Моделирано върху успешната кампания за бойкот на южноафриканския апартейд, движението на БДС предизвика на израелски и произраелски расисти по света безсънни нощи през последните 15 години. Израелското правителство сега счита БДС за дългосрочна стратегическа заплаха за тяхната расистка военна диктатура срещу палестинците на Западния бряг, и те отделят десетки милиони долари за борба с това, което наричат „война“ срещу движението. Цяло министерство на правителството – Министерството на стратегическите въпроси – от 2015 г. е посветено на борбата с БДС и други форми на солидарност с палестинците – това се счита за „ делегитимизация “ на Израел. Тази „война“ срещу БДС се води както в обществената политическа и дипломатическа област, така и на по-секретното и скрито ниво на тайните израелски „черни операции“ по целия свят. Успехите на движението БДС са такива, че доведоха до огромен израелски обрат. А все по-глобализираните десни и крайнодесни в западните страни са на страната на израелците. Както казва старата поговорка: „Първо те игнорират, после ти се смеят, после те бият и след това печелиш.“ В тази борба за справедливост в Палестина ние сме твърдо във фазата на „борбата“. Именно в този контекст ние се оказваме в крачка от голямо ново правителство на Тори, обидно срещу правото на кампания за палестински права във Великобритания. Както той обеща в последния си манифест за изборите , премиерът Борис Джонсън току-що потвърди миналия месец, в пълните справочни бележки за речта на кралицата на своето правителство, че възнамерява да продължи напред по време на този парламент с нов закон, забраняващ публично финансираните органи да използват БДС срещу „чужди държави и тези, които търгуват с тях“. В брифинга не се посочва изрично Израел, но от формулировката му става ясно, че той има за цел да защитава и насърчава Израел. И всъщност самата широчина на това, как изглежда вероятно да бъде съставен този нов закон, показва каква заплаха за свободата на словото е той. Бойкотите в крайна сметка са форма на реч. Имам право като индивид и ние имаме право като общности колективно да решим да не купуваме продукти и услуги, които смятаме, че са неетично снабдени – като например израелски продукти от заселническите колонии, отглеждани на откраднати, колонизирани палестински земи в Западния бряг – или да призовем нашите публични институции да изтеглят инвестициите си от компании, участващи в военни престъпления и расизъм в Израел. Предстоящият нов закон на Борис Джонсън, от друга страна, изглежда силно ще замрази такова свободно слово. На това трябва да се противопоставим. В САЩ те имат основно предимство. Това предимство се нарича Първата поправка на Конституцията и защитава – поне на теория – правото на свобода на словото. Акциите срещу БДС активно се оспорват и законопроектите са оформени в следите им под натиска на активистите в няколко щата. На федерално ниво израелският законопроект за борба с бойкотите се провали през 2018 г. след натиск от съюза на палестинските кампанийни групи за граждански свободи. По същество всички тези закони нарушават принципа на свободата на словото. Те са противоконституционни и в крайна сметка ще се провалят, когато са оспорени във висшите съдилища – както вече се случи в няколко случая. Въпросът за нас във Великобритания е малко по-различен. Имаме недостатък в това, че нямаме писмена конституция и по този начин няма първо изменение, защитаващо свободата на словото. Така че ще ни е необходима огромна политическа борба за преодоляване на подобни закони. Точната подробност на закона за борба с БДС остава да видим. Това прави още по-важно да се пристъпи напред и да се проведе кампания пред публичните органи да се противопоставят на подобни закони. Трябва да вземем нещата в свои ръце. Палестинците не могат да чакат справедливост, както и не можем да чакаме собственото си право да говорим свободно. Това ще направи кампаниите като референдуми, ръководени от ученици в полза на БДС, още по-важни. Изграждането на популярна поддръжка за БДС ще стане жизненоважно, защото в края на краищата вече сме били тук. През 80-те години правителството на Торите също се опитва да забрани на съветите да бойкотират страна на апартейд в защита на расистки съюзник в чужбина – Южна Африка. Сега за пореден път правителството на Торите защитава върховенството на апартейда и бялото – този път в Израел. На коя страна на историята искаме да бъдем?